Трудно е да опознаеш човека до себе си бързо ,а още по-трудно да опознаеш себе си ....Всеки ден се питам защо трябва да е толкова сложно и не съм съгласна,че човек сам си усложнява сам живота .Това е много повърхностно мнение относно живота на хората.За това аз имам моите пътешествия и искам да ги споделя с вас .Да преминем към онази по-спокойна страна необезпокоявана , където можем да бъдем себе си открито и напълно независими от странични фактори........а нетрябва ли да сме такива  всеки ден в живота си???? .Това са пътешествия изпълнени със спомени,нови преживявания и много емоция.
По професия съм сомелие и за мен най-ценното ,което притежава човек е възможността да открива нови неща всеки ден.Обичам доброто вино и хубавата книга ....най- непоклатимата комбинация.Може да е само разказ ,който неискаме да свършва.а може да е само глътка вино ,която ни приканва .
Италия ....страна ,която може да те привлече за миг и да те отблъсне за секунда.Мрачните хора вглъбили се в живота вървящи по пътя си можете да видите навсякъде ,но тук след малко ги виждате  в близкото бистро ожесточено ръкомахайки на своя събеседник.Тук ако застанете на този площад ,на който съм аз огромни голи статуи и гълъби навсякъде и се вгледате в хората ще си помислите, че ги познавате отдавна и тук е вашето място.При моята първа среща с французи на тяхна територия разбира се... си помислих ,че ми говорят на български...а тук си мисля ,че съм родена.
На път за Флоренция посетих едно много приятно малко бистро ...още с отварянето на вратите ме обгърнаха аромати на нещо много вкусно( най-точното определение) и гръмки звуци съпровождани от тиха музика.Заведението имаше към петнайсетина маси и четворно повече посетители.Около бара стърчащи като скакалци надигаха бързо чашите си мъже в костюми.Може би  работеха на близо и се бяха  отдали на безцеремонното "поглъщане" на кафявата ободряваща напитка. (Всъщност ,колкото е по-късо кафето толкова по-безвредно е за организма,погрешно е схващането ,че дългото кафе е по-слабо).Настаниха ме на малка маса до самият бар ,която изникна пред очите ми за секунди(големите са губене на пространство все пак) в началото се почувствах смутена ,но усмивката на келнера ме успокои.Погледнах менюто ...скромните ми познания  не ми помогнаха много.Тогава ме спаси един усмихнат до уши мъж,който не бях забелязала че стои изпънат като струна до мен .Усмихнах се и свих рамене той пое менюто и кимна с  глава.Последваха минутки изпълнени с още по голяма обърканост бушуващи в мен .Докато усмихнатият мъж не се завърна с чиния димяща паста .Успях да се усмихна и си  поръчам вино като този път използвах  по-разпространен език от моят роден.Последвалата  наслада....мога да опиша ....така....спагети с морски дарове,пресни домати,малко чесън и зехтин.(когато консумирате паста с морски дарове...не се добавя пармиджано!!!)Докато се усетя вече бях опустошила всичко отпивайки от виното, разбрах че съм научила първият си урок.Обикновенно в италиянските заведения за хранене си има точно определено обедно меню.Можеш да си поръчаш и от основното,разбира се .Пастата се консумира веднага след като ти я поднесат (обида към готвача е ако стоиш над нея дълго време,обикновенно се чудят какво не е наред, а пък ако решиш да разрязваш лазанята си с нож..хъм..обида към самата нея!!!) няма какво да му мислиш много започвай да се храниш. Италиянците започват храненето си с аперитив преминават към пастата междувременно могат да хапнат брускета и могат да завършат със салата.Следва пак аперитив разбира се......секунда отдих и продължаваме..