Трудно е да опознаеш човека до себе си бързо ,а още по-трудно да опознаеш себе си ....Всеки ден се питам защо трябва да е толкова сложно и не съм съгласна,че човек сам си усложнява сам живота .Това е много повърхностно мнение относно живота на хората.За това аз имам моите пътешествия и искам да ги споделя с вас .Да преминем към онази по-спокойна страна необезпокоявана , където можем да бъдем себе си открито и напълно независими от странични фактори........а нетрябва ли да сме такива всеки ден в живота си???? .Това са пътешествия изпълнени със спомени,нови преживявания и много емоция.
По професия съм сомелие и за мен най-ценното ,което притежава човек е възможността да открива нови неща всеки ден.Обичам доброто вино и хубавата книга ....най- непоклатимата комбинация.Може да е само разказ ,който неискаме да свършва.а може да е само глътка вино ,която ни приканва .
Италия ....страна ,която може да те привлече за миг и да те отблъсне за секунда.Мрачните хора вглъбили се в живота вървящи по пътя си можете да видите навсякъде ,но тук след малко ги виждате в близкото бистро ожесточено ръкомахайки на своя събеседник.Тук ако застанете на този площад ,на който съм аз огромни голи статуи и гълъби навсякъде и се вгледате в хората ще си помислите, че ги познавате отдавна и тук е вашето място.При моята първа среща с французи на тяхна територия разбира се... си помислих ,че ми говорят на български...а тук си мисля ,че съм родена.
На път за Флоренция посетих едно много приятно малко бистро ...още с отварянето на вратите ме обгърнаха аромати на нещо много вкусно( най-точното определение) и гръмки звуци съпровождани от тиха музика.Заведението имаше към петнайсетина маси и четворно повече посетители.Около бара стърчащи като скакалци надигаха бързо чашите си мъже в костюми.Може би работеха на близо и се бяха отдали на безцеремонното "поглъщане" на кафявата ободряваща напитка. (Всъщност ,колкото е по-късо кафето толкова по-безвредно е за организма,погрешно е схващането ,че дългото кафе е по-слабо).Настаниха ме на малка маса до самият бар ,която изникна пред очите ми за секунди(големите са губене на пространство все пак) в началото се почувствах смутена ,но усмивката на келнера ме успокои.Погледнах менюто ...скромните ми познания не ми помогнаха много.Тогава ме спаси един усмихнат до уши мъж,който не бях забелязала че стои изпънат като струна до мен .Усмихнах се и свих рамене той пое менюто и кимна с глава.Последваха минутки изпълнени с още по голяма обърканост бушуващи в мен .Докато усмихнатият мъж не се завърна с чиния димяща паста .Успях да се усмихна и си поръчам вино като този път използвах по-разпространен език от моят роден.Последвалата наслада....мога да опиша ....така....спагети с морски дарове,пресни домати,малко чесън и зехтин.(когато консумирате паста с морски дарове...не се добавя пармиджано!!!)Докато се усетя вече бях опустошила всичко отпивайки от виното, разбрах че съм научила първият си урок.Обикновенно в италиянските заведения за хранене си има точно определено обедно меню.Можеш да си поръчаш и от основното,разбира се .Пастата се консумира веднага след като ти я поднесат (обида към готвача е ако стоиш над нея дълго време,обикновенно се чудят какво не е наред, а пък ако решиш да разрязваш лазанята си с нож..хъм..обида към самата нея!!!) няма какво да му мислиш много започвай да се храниш. Италиянците започват храненето си с аперитив преминават към пастата междувременно могат да хапнат брускета и могат да завършат със салата.Следва пак аперитив разбира се......секунда отдих и продължаваме..
МАЛКИТЕ ИСТИНСКИ НЕЩА
ИСКАМ ДА СПОДЕЛЯ С ВАС МОИТЕ ПЪТЕШЕСТВИЯ.......ДА СЕ ОТДАДЕМ НА ХУБАВИТЕ МОМЕНТИ ,ДОБРОТО ВИНО,ВКУСНАТА ХРАНА....И РАЗБИРА СЕ МАЛКИТЕ ИСТИНСКИ НЕЩА В ЖИВОТА
петък, 11 февруари 2011 г.
четвъртък, 10 февруари 2011 г.
Заемете удобна позиция ,отпуснете се и нека се насладим на момента .....Днес сам замислила да отскочим до моята любима Италия...като мога да ви обещая да сте си вкъщи за вечеря доста прегладнели ...Ако някой от вас я е посещавал, дано да е имал добър гид и поне малко да се е влюбил в нейната истинска същност .Това е страната с аромат на зехтин,босилек ,прясно изпечен хляб и незабравим вкус на вино...
Италиянската кухня превръща готвенето в изискано изкуство,а храненето е едновремено изкушение и празник за душата и тялото.Добре е да бъдете подготвени във всяка ситуация затова ще се надявам да ви бъда полезна с моите скромни съвети.Но първо немога да не споделя с вас моят сблъсък с побългаряването на италианска рецепта....
Наскоро четох една публикация,която бе публикувана в известен сайт за кулинария ,която ме накара да се замисля ...и то много.Имаше написана неправилна (за мен абсурдна) информация за продуктите(не става вапрос за правописни грешки),разбира се не се стърпях и написах първият коментар.Непоследваха добри отзиви ...спрямо мен.... имах само един подръжник ,но той ми бе достатачен.В дадената рецепта се споменаваше за спагети раковини ????Поглеждаш пак ,а на снимката са си фузили...Хам.Не съм на мнение ,че българинът незаслужава да бъде образован правилно.Да в Италия има над 1000 вида паста и да в различните й краища един и същ вид има различно наименование...Всеки трябва да се стреми към усъвършенстване!!!Спагетите са вид паста и то дълга а от своя страна раковините и фузилите са къса паста.Това има важно значение както за времето на варене така и за вида на соса....
Имах щастието отблизо да се запозная с тази велика за мен кухня...но преди това всеки от вас ще усети болката в тъпънчетата си от неспирното на моменти грачещо комуникиране между италианците.Може би това е наистина първото нещо с което човек се сблъсква.Един съвет от мен те не се карат и не страдат от ушни заболявания те просто си говорят,но не само с уста ,но и с ръце и крака на моменти.Когато за първи път общувах с италиянец.....му бе много трудно да ме разбере -аз необичам да говоря много високо и се старая да не ме чуват всички по улицата.Говора им ,звучният ми смях...Много се отнесох в спомени...Сега ще ви напиша и първата рецепта ,която е бърза и много вкусна.
Ще ви запозная с БРУСКЕТАТА.Най-просто казано ви е необходима една багета (може да използвате всякакъв хляб бил той бял или многозърнест) нарязвате я на филийки,леко препичате и натърквате със малко чесън.
Отделно ви трябват и няколко домата ,които нарязвате на кубчета към тях прибавяте малко магданоз нарязан на ситно,зехтин ,сол и ако желаете малко черен пипер .Обърквате добре и нанасяте щедро върху още топлата филийка...........Страхотен вкус.Изпълнението е много просто както и повечето неща в тази невероятна кухня.
Италиянската кухня превръща готвенето в изискано изкуство,а храненето е едновремено изкушение и празник за душата и тялото.Добре е да бъдете подготвени във всяка ситуация затова ще се надявам да ви бъда полезна с моите скромни съвети.Но първо немога да не споделя с вас моят сблъсък с побългаряването на италианска рецепта....
Наскоро четох една публикация,която бе публикувана в известен сайт за кулинария ,която ме накара да се замисля ...и то много.Имаше написана неправилна (за мен абсурдна) информация за продуктите(не става вапрос за правописни грешки),разбира се не се стърпях и написах първият коментар.Непоследваха добри отзиви ...спрямо мен.... имах само един подръжник ,но той ми бе достатачен.В дадената рецепта се споменаваше за спагети раковини ????Поглеждаш пак ,а на снимката са си фузили...Хам.Не съм на мнение ,че българинът незаслужава да бъде образован правилно.Да в Италия има над 1000 вида паста и да в различните й краища един и същ вид има различно наименование...Всеки трябва да се стреми към усъвършенстване!!!Спагетите са вид паста и то дълга а от своя страна раковините и фузилите са къса паста.Това има важно значение както за времето на варене така и за вида на соса....
Имах щастието отблизо да се запозная с тази велика за мен кухня...но преди това всеки от вас ще усети болката в тъпънчетата си от неспирното на моменти грачещо комуникиране между италианците.Може би това е наистина първото нещо с което човек се сблъсква.Един съвет от мен те не се карат и не страдат от ушни заболявания те просто си говорят,но не само с уста ,но и с ръце и крака на моменти.Когато за първи път общувах с италиянец.....му бе много трудно да ме разбере -аз необичам да говоря много високо и се старая да не ме чуват всички по улицата.Говора им ,звучният ми смях...Много се отнесох в спомени...Сега ще ви напиша и първата рецепта ,която е бърза и много вкусна.
Ще ви запозная с БРУСКЕТАТА.Най-просто казано ви е необходима една багета (може да използвате всякакъв хляб бил той бял или многозърнест) нарязвате я на филийки,леко препичате и натърквате със малко чесън.
Отделно ви трябват и няколко домата ,които нарязвате на кубчета към тях прибавяте малко магданоз нарязан на ситно,зехтин ,сол и ако желаете малко черен пипер .Обърквате добре и нанасяте щедро върху още топлата филийка...........Страхотен вкус.Изпълнението е много просто както и повечето неща в тази невероятна кухня.
Абонамент за:
Публикации (Atom)